2025 г. - Многослоен обект и гробни съоръжения от Късната античност, Средновековието и Османския период, проучени при реконструкцията на ул. „Граф Игнатиев“ между ул. „Кольо Ганчев“ и ул. „Господин Михайловски“ в гр. Стара Загора

Многослоен обект и гробни съоръжения от Късната античност, Средновековието и Османския период, проучени при реконструкцията на ул. „Граф Игнатиев“ между ул. „Кольо Ганчев“ и ул. „Господин Михайловски“ в гр. Стара Загора

Атанас Атанасов

От 12.06.2025 г., с едно прекъсване от месец и половина, до 27.09.2025 г. се проведе спасително археологическо проучване на обект: „Реконструкция, благоустрояване и подобряване на физическата среда на ул. „Граф Игнатиев“ – от ул. „Димитър Наумов“ до бул. „Св. Патриарх Евтимий“ в гр. Стара Загора“. Във връзка с реализацията на инвестиционното намерение беше получено разрешение № 253/2025 г. за извършване на спасителното археологическо проучване.

Целият обект попада в зони „А“ и „Б“ на археологическия резерват „Августа Траяна – Верея – Стара Загора“, както във вътрешността, така и извън пределите на крепостните стени на античния град.

По време на археологическото проучване бяха разкрити две постройки (обр. 1).

Постройка № 1 е запазена единствено чрез подовото си ниво, което много добре се очертава на терена. Това ниво е измазано с варова замазка, която на места е по-дебела. Върху него е бушувал пожар, за което свидетелстват множеството въглени. Много добре се проследява отухляването, причинено от пожара. В южната част на постройката беше разкрит половин хромел, намиращ се in situ, което се доказва от запазения под него камък, използван за нивелация. Хромелът е изработен от сив гранит. Постройката (навес) е с разкрити размери: дължина 4 м и ширина в най-широката си част 1,70 м. По средата на подовото ниво са запазени няколко тухли, разположени до западния профил. Те вероятно маркират настилка, която е съществувала на това място, която продължава на запад в профила (обр. 2). Варовата замазка най-вероятно представлява подложка на тухлите. Постройката може да се датира в периода II – III в.

Постройка № 2 е по-голяма от първата и се очертава от три много лошо запазени зида, изградени от ломени камъни и споени с калов разтвор, а на места – с хоросан. Източният зид е с дължина 4,60 м и ширина 0,55 м. В него е разположен входът към помещението, широк 1 м. Северният зид на сграда № 2 е запазен на дължина 12 м и ширина 0,55 м. Западният зид е в по-лошо състояние – запазени са две части, първата с дължина 2 м, а втората – 1 м, като и двете имат еднаква ширина от 0,55 м. Еднаквият градеж и еднаквата ширина на зидовете, както и използването на жълт травертин във всички, сочат към едновременното им изграждане. От източната страна на сграда № 2 е долепен по-късен зид, което се вижда от наличието на фуга и различен градеж. Разкритата му дължина е 3,00 м, а ширината – 0,58–0,62 м.

В приблизително централната част на сграда № 2 беше разкрито съоръжение, изградено от тухли и камъни. Състои се от два успоредни зида с пространство между тях. Южният зид е по-добре запазен – с дължина 1,15 м, ширина 0,36 м и височина до 0,33 м. В източната си част е изграден от един плочест камък, поставен изправен на тясната си страна и подпрян от север с дребни ломени камъни, а от юг – с тухла. В западна посока градежът е комбиниран от ломени камъни и тухли. В югозападния край е запазена следната подредба: тухли, плочест камък и пет реда тухли. Северният зид е изграден само от ломени камъни, споени с кал. Запазената му дължина е 1,10 м, ширината – 0,45 м (по-голямата ширина се дължи на леко нападали камъни), а височината – 0,33 м. В централната част, между двата зида, върху кафявата стерилна пръст бе открита значителна концентрация от пепел, което навежда на мисълта, че това съоръжение е служило за отопление на сградата, разкрита в целия парцел. Каналът, оформен между двата зида, е с ширина 0,44 м. От вътрешната страна, където е горял огънят, камъните са силно окислени и чупливи от високата температура. Постройката може да се датира след III в.

В проучваната площ от приблизително 500 м², заключена между улиците „Господин Михайловски“ и „Кольо Ганчев“, са открити 52 гробни съоръжения (35 от късната античност и Средновековието и 17 ислямски гроба).

Първоначално ще бъдат разгледани гробните съоръжения от античността и Средновековието. Най-много на брой са гробните съоръжения без покритие (гробове № 4, 7, 9, 11, 14, 19, 23, 27, 28, 32, 34, 39, 40, 42, 43, 45, 48, 50). По-малко са тези с покритие от тухли (тип III по Гетов) или (тип 1Вa по Калчев) – гробове № 2, 3, 8, 10, 12, 13, 15, 16, 17, 18, 22, 35, 49. Две са съоръженията с покритие от керемиди (тип VI по Гетов) или (тип 1Вб по Калчев) – гроб № 36 и 52, и едно с каменни плочи (тип III по Гетов) или (тип 1Вa по Калчев) – гроб № 20 (Гетов 1970, 1–12; Калчев 1984, 77–87).

Във всички гробни съоръжения са извършени погребения чрез трупополагане. За съжаление, поради особеностите на терена и по-късните вмешателства, в по-голямата част от гробните съоръжения не могат да се установят гробни ями. Ориентацията на гробовете е изток – запад, с глава на запад, като се наблюдават отделни отклонения. Друга характерна особеност е, че във всички съоръжения е положен само един индивид. Всички мъртъвци са поставени направо върху земята, без подложка под тях. Може да се предположи, че в някои от гробовете покойниците са били положени в ковчези, за което свидетелстват откритите ковани пирони. Ръцете най-често са свити в лактите, като се наблюдават известни различия в разположението им върху тялото. В гробовете са открити малък брой находки, принадлежащи на погребаните или свързани с погребалния ритуал. Само в рамките на гроб № 3 е изградена специална зона за извършване на ритуал, свързан с погребания. Тя е оформена от ломени камъни и затваря полукръгло пространство, в което са открити следи от горене на огън (обр. 3).

Следващата група гробни съоръжения принадлежи на ислямско население (гробове № 1, 5, 6, 24, 25, 26, 29, 30, 31, 33, 37, 38, 41, 44, 46, 47, 51). Погребаните в тях индивиди са разположени в съответствие с ислямските обичаи – по гръб, в посока югозапад – североизток, с глава на югозапад. Ръцете са изпънати покрай тялото. Само в един гроб, до скелета, е открита монета, която вероятно е попаднала по-късно. В останалите гробове липсват гробни дарове или предмети, свързани с погребалния ритуал.

В рамките на терена, отреден за работа, бяха проучени и пет ями. Ями № 1, 2 и 3 са османски и са използвани за изхвърляне на битови отпадъци. Те са с неправилна форма и различни размери по ширина и дълбочина. Само яма № 3 е облицована с ломени камъни в суха зидария. Яма № 4 представлява тоалетна от XX в., с четвъртита форма, изградена от ломени камъни в суха зидария, затворена с бетонна плоча с арматура. Яма № 5 е плитко вкопаване с кръгла форма, чиято северна част е разрушена от яма № 1.

В обекта са установени и структури от XXI в. До северния профил има вкопаване със светложълт цвят, свързано с изграждането на съвременния водопровод. В средата на терена е оставена ивица земя, в която се намира главният газопровод. Беше забранено да го разкриваме, тъй като тръбата няма UV защита и съществува риск от пробив. Едно сградно отклонение беше разкрито, преди да бъдем запознати с тази информация. През цялото време тръбата беше обвита с найлон.