Спасително археологическо проучване на обект в зона Б на АР „Августа Траяна-Верея -Стара Загора” - ул. „Августа Траяна” № 50
Петър Калчев, Пламена Бакалова
Обектът е разположен в зона Б на археологическия резерват „Августа Траяна –Верея – Стара Загора“ (УПИ XVII-1372, кв. 107, ул. „Августа Траяна“ № 50). Археологическото проучване бе осъществено в границите на целия имот с площ 400 кв. м във връзка с реализирането на инвестиционно намерение за изграждане на жилищна сграда с обект за стопанска дейност. Спасителните разкопки имаха за цел пълното проучване, документиране и освобождаване на терена от разкритите археологически структури.
В рамките на проучването бяха регистрирани и изследвани общо 12 структури, разположени по цялата площ на обекта (обр. 1). Всички те са частично нарушени от основите на съвременни сгради, вкопани на дълбочина до 3,00 м под нивото на съвременния терен (обр. 2).
От регистрираните структури две могат да бъдат определени въз основа на плановите им характеристики като жилищни или стопански постройки.
Едната структура е с четириъгълен план със заоблени ъгли и ориентация СИ–ЮЗ, с размери 2,27 м (СЗ–ЮИ) × 2,54 м (СИ–ЮЗ). Основите ѝ са вкопани в стерилния пласт при максимално запазена дълбочина 0,07 м. Във вътрешността са документирани няколко дупки за греди, разположени без ясно изразена симетрия, с диаметър 0,20–0,40 м и дълбочина 0,11–0,30 м. В северната част е проучена яма с размери 0,98 × 1,00 м и дълбочина 0,40 м, вероятно използвана за съхранение на продукти. Запълнителят се състои от тъмнокафяво-сива пръст, примесена с бяла варовикова фракция и единични въгленчета.
Другата структура е ситуирана в източната периферия на кв. B3 и западната периферия на кв. C3 (ниво на регистриране – к. 213,93 м). Тя е с четириъгълен план със заоблени ъгли и ориентация С–Ю, със запазени размери 1,72 м (С–Ю) × 1,95 м (И–З). Основите са вкопани в стерилния пласт на дълбочина 0,24–0,30 м. Във вътрешността са установени дупки за греди без ясно изразена симетрия, с диаметър от 0,08 до 0,17 м и дълбочина до 0,25 м. В северната част е проучена елипсовидна яма с размери 0,76 м (С–Ю) × 0,46 м (И–З) и дълбочина 0,45 м. Запълнителят е сходен с този на структура № 7 и се състои от тъмнокафяво-сива пръст с варовикови примеси; в северозападния ъгъл са регистрирани следи от горяла органика.
В близост до жилищните структури са регистрирани пет вкопани ями, повечето от които се синхронизират стратиграфски с тях. Две от тях са запазени на дълбочина едва 0,15–0,25 м от нивото на регистриране. Функционалното им предназначение не може да бъде категорично определено; възможно е първоначално да са служили за съхранение, а впоследствие да са преизползвани за други цели.
По периферията на обекта са разположени четири овални ями с диаметър 1,32–1,90 м. Три от тях са проучени частично, тъй като попадат извън границите на имота. В профил те са с разлата камбановидна форма и дълбочина 0,50–1,00 м. Дъната им са сравнително равни, с лека денивелация от запад на изток.
В югозападния ъгъл на обекта бе регистрирана структура с неправилна форма, запълнена с жълтеникава глина, с разкрити размери 5,50 м (С–Ю) × 2,50 м (И–З). Тя се развива извън границите на парцела в западна и южна посока. На дъното ѝ е установен тънък пласт преотложена вар. В структурата не са открити археологически материали. Ограниченото ѝ проучване и липсата на находки затрудняват определянето на нейната хронология, функции и пространствени граници.
Керамичният материал е представен предимно от фрагменти кухненска и трапезна керамика, както и от ограничено количество глазирана и сграфито керамика. Инвентирани са общо осем находки. Сред тях се откроява частично запазена каменна шахматна фигурка (обр. 3), датирана в XII в. (Рыбина 1991, 87).
Въз основа на стратиграфските наблюдения и открития археологически материал всички регистрирани структури могат да бъдат отнесени към XII–XIII в.