2025 г. - Спасително археологическо проучване на обект в зона Б на АР „Августа Траяна-Верея- Стара Загора” - ул. „Иван Мирчев” № 9

Спасително археологическо проучване на обект в зона Б на АР „Августа Траяна-Верея- Стара Загора” -  ул. „Иван Мирчев” № 9

Петър Калчев, Пламена Бакалова

Обектът е разположен в зона Б на Археологическия резерват „Августа Траяна-Верея-Стара Загора” (УПИ IV 113 кв.1901; ул. „Иван Мирчев” № 9). Археологическото проучване се осъществи в границите на целия имот, който е с площ от 360 кв. м (обр. 1). Спасителните разкопки имаха за цел пълно проучване на разкритите археологически структури и освобождаване на терена за инвестиционното намерение – изграждане на жилищна сграда с гаражи.

Преди осъществяване на инвестиционното намерение, обекта е бил използван за паркинг на леки автомобили, поради което съвременното ниво на терена бе покрито с трамбована дребна фракция чакъл.

В западната част на проучената площ, бяха разкрити каменни основи на сграда с правоъгълен план. Тя е с вътрешни размери 12,00 м (С-Ю) х 4,70 м (И-З). Основите на тази сграда са изградени от ломени камъни на суха зидария с ширина 0,70 м. Изключение прави източния ѝ зид, който изтънява от север на юг до 0,55 м. Западният и южния зид на сградата остават в западния и южен профил на обекта. При зачистването на споменатите два зида бе установено, че те са нарушени в ширина от траншеята за изграждане на съвременната ограда на имота. Сградата се датира края на XIX -  до началото на XXI в (обр. 2).

В южните части на кв. D4/ E4/ F4, на к. 198.85 бе засечен съвременен зид с посока И-З. Разкритата му дължина е 9,50 м и ширина 0,55 м. Зидът е изграден от неголеми речни и ломени камъни на суха зидария. Този зид е нарушен от две съвременни вкопавания, които са с елипсовидна форма и тъмно кафяв на цвят запълнител примесен със съвременни материали.

Този зид вероятно принадлежи на съвременна сграда, разрушена в близкото минало.

По протежение на цялата площ на терена се регистрираха общо 37 негативни структури. От тях 30 са ями, които могат да се отнесат основно към Османския период (ХVII-XIX в.), според открития в тях археологически материал и находки. Запълнителят им е от тъмно кафява на цвят до сиво-черна, рохка по структура пръст, примесена с дребни по размери ломени камъчета, пепел и въгленчета, както и фрагменти от строителна и битова керамика; стъклени съдове и животински кости. Имат следните форми: правоъгълна, кръгла и елипсовидна. Дъната на структурите са равни, с леко полегати към тях стени.

В част от ямите се наблюдават и вторични вкопавания от съшия период.

При проучването на една от структурите  се оказа, че тя нарушава частично гробно съоръжение, което се отнася към Средновековието.

Към периода на Средновековието (XII-XIV в.) може да се отнесат три негативни структури. Две от тях са  ями, с кръгла форма и тъмносиво-кафяв на цвят запълнител. Третата негативна структура (кв. E3/E4) с неправилна форма и приблизителни размери: 2,67 х 2,33 х 0,32 м. Тя е частично запазена. Въз основа на засечения план вероятно е била жилищна или стопанска. В северната и западната ѝ част се откриха 2 ями, които вероятно са използвани за съхранение на продукти.

От периода XI-XII в. са регистрирани и проучени 8 гробни съоръжения, които са разположени по протежение на целия обект. Гробните съоръжения представляват обикновени гробни ями, без следи от специално оформление. Вкопани са в тогавашния терен и/или в светло бежовия на цвят материк. Те са с правоъгълна или трапецовидна форма със заоблени ъгли и ориентация З – И. Погребенията са извършени в съответствие с християнския погребален обред, според който тялото на погребания индивид е положено по гръб и ориентирано в посока запад-изток ( т.е с глава на запад и крака изпънати на изток) Изключение в позицията на краката е гроб 1, който принадлежи на дете, при което те не са изпънати, а са свити в коленете. Констатират се разнообразни положения на ръцете: скръстени или в областта на таза или над него върху коремната област, скръстени върху гърдите, а при гроб 1 – дясната ръка е изпъната до тялото, а лявата - върху таза. Черепът е положен върху тила; извит към ляво рамо или към дясно рамо. Само в два от разкритите гробове се установи наличие на погребален инвентар.

Бе извършен първичен антропологичен анализ на човешките останки от изследвания средновековен некропол. Половото разпределение на изследваните индивиди показва доминиране на мъжкия пол сред израсналите. От общо четири израснали индивида трима се определят като мъже, а един – като жена. Израсналите индивиди попадат в категория Adultus (20-40 г.), като отсъстват индивиди в зряла (Maturus) и старческа възраст (Senilis). При част от тях се регистрират зъбно-челюстни патологии. При един от мъжките индивиди се установи наличието на дегенеративни изменения по гръбначния стълб, което предполага продължително физическо натоварване, вероятно свързано с трудова дейност, характерна за ежедневието на средновековното население.

Подрастващата група включва две деца в първа детска възраст (Infans I, 0-7 г.) - гробове № 1 и № 6, едно във втора детска възраст (Infans II, 7–14 г. ) - гроб № 7 и един юноша (Juvenis, 15–19 г. ) - гроб № 3, което отразява характерната за средновековните популации уязвимост в ранна възраст.

Част от погребаните нямат ясно изразени патологични изменения, докато при други се установяват маркери на хронични заболявания. Особено показателен е детският индивид от гроб №6, при който има вероятно изоставане в растежа, което се дължи на продължителен метаболитен и/или инфекциозен стрес в ранна възраст (най-често асоцииран с дефицити на витамин Д - рахит), на хронично недохранване или повтарящи се заболявания.

Травматичните изменения са ограничени до един индивид с преживяна ante-mortem травма на бедрената кост и вероятно наличие на функционални затруднения приживе.

Предполагаме, че тези гробни съоръжения са част от открития през 2018 г. Средновековен некропол, който е разположен в съседния от север парцел (т.е на ул. „Ген. Гурко”60-62 с научен ръководител Атанас Атанасов).

По време на спасителните археологически разкопки са намерени над 150 находки, от които 62 бронзови и 1 сребърна монети, обхващащи хронологичните граници от II в. до ХIX в., а наред с тях и фрагментиран керамичен и костен материал. Въпреки наличието на монети от Античността, липсват структури от този период.

Сред находките изпъква предмет на християнското изкуство – бронзов кръст – енколпион (обр.3). Той е от т. нар. сирийски енколпиони. Украсен е двустранно. От лицевата страна: Разпятие Христово, което заема изцяло предоставеното пространство, където титулът е издължен правоъгълник с буквата „Х“ в средата, и Богородица Оранта от обратната. Богородица е представена права, насреща с вдигнати за молитва ръце и съпроводена с надпис над главата ù:  M-PƟY = Mή(τη)ρ ϴ(εοũ).

Подобен кръст-енколпион е открит в с. Дядово, общ. Нова Загора в Средновековно селище и е датиран от края на IX-XII в. Идентичен кръст-енколпион реликвиар е намерен в м. Мехлюз кале, с. Асаково, Варненска област и датиран в края на Х-ХI в.