Спасително археологическо проучване на обект в зона Б на АР „Августа Траяна – Верея – Стара Загора” - бул. „Цар Симеон Велики“ № 130
Петър Калчев, Пламена Бакалова
Обектът (УПИ II кв. 8 бул. „Цар Симеон Велики“ № 130 ) е разположен в югоизточната част на зона Б на АР „Августа Траяна – Верея – Стара Загора” и в близост до многослоен обект и некропол на ул. „Юрий Венелин” № 7, проучен през 2023 г.
Археологическото проучване се осъществи в рамките целия имот. Теренът е компрометиран многократно, както от строителство от османския период, така и в съвременността (обр. 1).
През двата археологически сезона (2024-2025 г.) се проучиха изцяло общо 35 негативни структури, повечето от които са ями. Сред тях се регистрират и две с вероятно жилищни функции от XVIII-XIX в. По-голямата част от структурите принадлежат на османския период (XVII – XIX век). Те са ситуирани по протежение на цялата проучвана площ. Запълнителят им е от тъмнокафява на цвят до черна, рохка по структура пръст, примесена с дребни по размери ломени камъчета, пепел и въгленчета, както и фрагменти от строителна и битова керамика, и животински кости..
Единични мазилки се разкриват в източната част на обекта, без да могат да се свържат с конкретна структура (откриват се основно в запълнителя на някои от гробните ями).
Негативните структури имат следните форми: правоъгълна, кръгла и елипсовидна. Вкопани са и в стерила. При проучването им се оказа, че някои от структурите – отнасящи се към XVII-XIX в.); нарушават предхождащи ги гробни ями. Същото се наблюдава и при съвременна яма, която нарушава античен гроб и кладенец 1 – разрушил античен гроб.
Към периода XIX – XX век се отнасят частично запазени каменни основи на къща (до два реда) и кладенец 1.
Периодът на зрялото средновековие се регистрира само по отделни фрагменти трапезна керамика, характерна за XII-XIV в., без запазени структури.
Регистрираха и се проучиха общо 79 гроба на дълбочина между 1,32 и 2,86 м от нивото на съвременния терен. Гробните съоръжения представляват обикновени гробни ями, вкопани в тогавашния терен от светлокафява пръст и/или в светло бежовия на цвят материк. Те са с правоъгълна или трапецовидна форма със заоблени ъгли и ориентация З – И и С – Ю с различни отклонения. Покритие на гробно съоръжение е с тегули , освен тегули/тухли, при покритието се регистрират и камъни, като при някои гробове са запазени само камъните. Покритие от каменни плочи имаме само при един гроб. Също при един гроб – оскъдни следи от дървено съоръжение, а при два детски гроба - добре оформено легло от хоризонтално поставени тухли.
Погребаните индивиди са с различна степен на запазеност, поради по-късни интервенции. Във всички гробове погребаните са полагани по гръб с глава на ЮЗ, СЗ, З, Ю в изпънато положение. Главата е поставена на тила си; леко наклонена към ляво или дясно рамо, ръцете са скръстени върху таза или изпънати покрай тялото. При всичките погребани индивиди долните крайници са изпънати; като при някои има следи от пристягане. В четири случая са открити останки от два индивида и в един – 3 индивида.
В некропола са регистрирани два случая на частично нарушаване на по-ранни от по - късни гробове.
Разположението на гробните съоръжения в некропола създават представа за подредба в редици.
В част от разкритите гробове се откри гробен инвентар. Гробните съоръжения се датират в края на III - IV век. Обр.2
При извършеният първичен анализ на остеологичния материал показва ясно изразена възрастова структура с доминиране на подрастващи индивиди. Най-голям относителен дял заемат индивидите в първа детска възраст Infans I (0-7 г.), които представляват приблизително 40% от изследваната серия. Делът на децата във втора детска (Infans II, 7–14 г.) възраст и юношите (Juvenis, 15–19 г.) е значително по-нисък. Възрастните индивиди са представени основно в групата Adultus (20–40 г.) – 31,94%, следвани от Maturus (40–60 г.) – 13,89 %. Не са идентифицирани индивиди във старческа възраст.
Възрастовата структура кореспондира с характерната за периода висока детска смъртност и относително ниска средна продължителност на живота. Половата структура показва относително балансирано разпределение, с лек превес на женските индивиди (56,41 %) спрямо мъжките (41,02 %).
Срещат се разнообразни патологични изменения, като травми и ентезопатии, но най-разпространени са промените в структурата на костите, свързани с метаболитни дефицити и по-точно с предполагаем дефицит на вит. D (рахит).